Денес во Окното: за Југословенското минато и помирувањето
[...] Третирањето на повеќе децении историја како еден настан, кој во дадена точка почнал и во дадена точка завршил (или треба да заврши), и произволното бележење како “добар” или “лош” (во случајов “лош”), е еден од аспектите на поедноставување на комплексноста својствена за неразумното и некритичкото справување со проблемите. Вистината е дека тој комунистички период имал своја динамика и свој контекст од кој понатаму произлегува нашата пост-комунистичка сегашност. Сосем неразумно би било да се гледа на тоа поглавје од дистанца, со априори судови дали периодот бил добар или лош. Моето лично гледиште на југословенското и комунистичкото минато е дека тоа е еден исклучително значаен период кој во голема мера влијаел врз обликувањето на македонското општество. Иако го сметам и за крајно амбивалентен период, бидејќи во моментов како да преовладува вредносниот суд за тој комунизам и таа Југославија: дека тие имале исклучиво негативна историска улога; затоа ќе се обидам да дискутирам за некои од клучните поенти на таквите судови, и ќе се обидам да реактуелизирам некои од подзаборавените позитивни сегменти. [...]
Овој пат навистина ургирам песнава да се слуша како позадина на текстот.
No related posts.
7 Comment(s)
1 Trackback(s)
- From Martin Markovski | Dec 23, 2009
Сатаниел | May 10, 2009 | Reply
Синодот на МПЦ му доаѓа нешто како ЦК со крст. Зарем мислите дека МПЦ во бивша Југославија ќе уживаше таква поддршка да беше составена од идеолошки неконтаминирани ликови? Побогу, па таа беше практично создадена од комунистите со декрет на КПМ. (прочитајте кој се присуствувал во Охрид за време на востоличувањето на архиепископот Доситеј). Затоа и се до 1990 не креваа галама СПЦ бидејќи знаеја дека МПЦ е национален проект на КПМ/КПЈ, дури и го поддржаа во времето на негово настанување во 1959. Врска нема тоа што денес истите тие попови јашаат на анти-комунистичкиот бран.
Имаше текст пред некој ден, на окно ми се чини, за новиот патријарх на Руската Православна Црква, или агентот Михајлов ако повеќе милувате.
Патријархот Павле зарем не беше најголем поддржувач на социјалистот Милошевич?
Поради овие причини Православните Цркви никогаш и не беа никаков фактор во анти-комунистичките р-еволуции (освен во католичките земји, пред се Полска, пошто они се најхардкор религиозни). Едноставно сите тие беа уште еден инструмент на комунистичката власт за да го држат народот покорен и мирен. За да денес истите тие лицмерно кешираат од падот на комунизмот и се декларираат како репресирани анти-комунисти. хехе, обожавам колку иронична може да биде понекогаш историјата.
[Translate]
Татар | May 14, 2009 | Reply
Вуна, изкушавам се да направя един периферен коментар. “По шумама и горама” има руски имперски първообраз и по-късен съветски вариант, чуй ги: http://www.youtube.com/watch?v=uEmPaTc589M
[Translate]
Татар | May 14, 2009 | Reply
И понеже изглежда имаш systematic bias по отношение на българската проблематика, ето ти цитат от “Изложение нa Панко Брашнаров и Павел Шатев до ЦК на ВКП(б) за обстановката във Вардарска Македония през 1944-1948 г.”:
“Тия и други подобни думи, мнения, заключения на теоретиците на ЮКП се оправдават и се приемат за правилни Комунистически от ЦК на МКП а що се отнася до нашите македонеки дейци и борци за нашето освобождение, то те се наричат националисти, недорасли за времето или изкуфяли сгарци, които не трябва и не заслужават да се слушат и уважават. На тия фарисеи им е потребно да дигат шум и да се крият под комунистическа покривка – прикритие и свободолюбие. Затова им е потребно пред света да дигат паметник на Гоце Делчев в Скопие.
Потребно им е да основат комитет за илинденски пенсии, потребно им е да правят „тържества” за Илинден (ден на голямото македонско въстание от 1903 г., наречено Илинденско, поради това, че беше вдигнато па самия ден св. Илия – 2 август 1903 г.) в Крушево, като трибуна да се ругае всичко български, макар и да е исторически факт, че илинденците са се чувствали и са действали всякога и навсякъде като хора с българско съзнание. Нашите фарисеи имат илинденци пенсионери инвалиди, старци па държавни ясли, които трябва да се издържат за да не падне блесъкът на свободолюбието и признателността на КПМ. По тоя начин не давайки възможност на илинденците организирано да манифестират и проявят своето борчество и своят приноскт към освободителното дело.
Със забраняването на всякаква организация на илинденци в Народния фронт като отделна група се върши умишлено от ЦК па ЮКП, за да се задуши и да не излезе на наяве оня животоспособен и борчески елемент, който изнесе на своите плещи илинденската епопея и народоосвободителната борба. Горното се потвърждава от добре известното за всички екзекутиране на 12 души в Скопие, 53 души във Велес, 43 души в Куманово – без всякакъв съд, избити от органите на ОЗНА по директива и заповед на Александър Ранкович. Ние не говорим за престъпниците фашисти, които с оръжие или по друг начин са се борили против партизаните, но ние сме против, затова защото обществото не бе осведомено за тяхната виновност. Тогава, когато по Сърбия селяни дражависти, хванати с оръжие в ръка и борбата с партизаните, бяха помилвани като „подведени”, „излъгани”.
Плодовете на тая с нищо неоправдана българофобска политика, както срещу македонския народ, срещу емиграцията в България и спрямо самия български народ, се проявиха още в началото на освобождението на Македония от фашизма. Още от началото на освобождението, вместо да вървим към сближение с емиграцията и българския народ и цялото това движение да дойде отдолу, от самия народ, вместо да се улесни съобщенията и общуванията с България или между Вардарска и Пиринска Македония, напротив, те изкуствено се скъсаха и всяка проява от страна нa емиграцията или от самия народ в Македония, по разни градове и села за сближение и взаимна помощ, се тълкуваха своеобразно, както в случая с Охридекото братство в София, което изпрати в 1945 г. на населението в Охридска околия (царевица-б. съст.), беше отхвърлено като „рушвет”, за да бъде освободено лицето Кецкаров – бивш кмет на rp. Охрид.”
Помирението би следвало да включи и отношението към македонските българите. Пълният текст на документа е на следния адрес: http://komitata.blogspot.com/2006/10/blog-post_19.html?showComment=1161652380000
[Translate]
Shepard | May 14, 2009 | Reply
аман со тој bias, све некој ме обвинува за bias. (порано бев обвинувам за про-бугарски ставови ете сеа за анти-бугарски)
веројатно те изпровоцирало она “стрелана од бугарите”. и прифаќам, можеби требаше “стрелана од окупаторските војски”. битна е дистинкцијата и ете може има индикатор за некаков bias. хомогенизирам без никаква потреба и тоа може да биде кобно. ама не мораше пак да мафташ со документите, доволно ќе беше да укажеш на тој момент.
поздрав
[Translate]
Мара | May 14, 2009 | Reply
,,Најголемата грешка на комунизмот била негувањето на национализмите‘‘-
Не, туку ,,социјалистичкото самоуправување‘‘ врз основа на стоковно производство го запали национализмот во ,,С‘‘ФРЈ!
[Translate]
Татар | May 15, 2009 | Reply
Вуна, може би още не го знаеш, но извън Република Македония историята се пише на основа на документи.
Цитираният документ е една от основните причини Брашнаров и Шатев да бъдат репресирани от титовистите и да загубят живота си, Шатев под домашен арест, Брашнаров на Голи оток… Значително място в него заемат протестът срещу дебългаризацията на Македония и защитата на близостта с България и българския народ, както и на българския характер на илинденските поколения революционери. Твоите уж историзиращи теми обаче почти изцяло игнорират този елемент на драмата на македонското минало – югославската дебългаризация, като вместо това използват югокомунистическите клишета от вида “убит от българите”, които са инструменти от арсенала на същата тази югобългарофобия. За този systematic bias става въпрос. Давайки си вид на неконформистично настроен, оставаш много близо до шаблоните на югославската тоталитарна историография.
[Translate]
бугарски Хунзоид | May 16, 2009 | Reply
@Сатаниел
Генерално си во право, само една мала исправка – Патријарх Павле беше еден од најголемите противници на режимот на Милошевиќ. Провери! Тој лично не дозволи Милошевиќ да биде примен во Хиландар.
@Татар
Му велиш на Вуна: „…оставаш много близо до шаблоните на югославската тоталитарна историография.“
А ти нели си близок до шаблоните на бугарската тоталитарна историографија? Или можеби според тебе такво нешто не постои?
[Translate]